Мис Франи

Мис Франи донесе в пакет
пет яйца, три домата и чушки,
и направи набързо омлет.
Замириса в квартирата вкусно.
От хладилника бяло винО
си извади, напълни си чашата
и се сети за мистър РенО,
който днес сутринта се оплакваше,
че живота е мърляво псе,
че света е на крачка от краха…
Че държавата все ни краде,
че цените не са както бяха.
“Ох, горкичкият мистър Рено –
си помисли загрижено Франи –
ще го викна да пийне едно
бяло винце и да се нахрани.
Ще послушаме музика и
ще изпушим дори по цигара.
Ние с него сме още на “ви”,
той е вечно сърдит, ама карай…”
Франи бързо изтича навън,
изкачи два етажа нагоре,
позвъни на звънеца –
зън
зън,
не след дълго Рено й отвори.
“Уважаеми мистър Рено –
каза леко задъхана Франи –
имам хубаво бяло винО
и омлет. Най-учтиво Ви каня
на вечеря. Бъдете добър
и елате във седем и десет.
Няма нищо задкулисно, сър.
Ще е просто приятелска вечер.”
Дълго гледа след нея Рено…
Тази мъничка, весела птичка.
После без да се пита защо
се избръсна. Дори си почисти
от костюма две стари петна,
бяла риза, сако, вратовръзка…
И подсвирквайки леко с уста,
скъп парфюм зад ушите си пръсна.
“Боже, как благодатно вали.
Има нужда земята от влага –
си помисли Рено. – Може би
Франи билки във виното слага,
от онези вълшебните там,
дето карат човек да забрави,
че е бил много тъжен и сам,
че са болни проклетите стави”.

Беше малко преди полунощ…
Франи, малката мис, сипа вино
с билки. Пи със наслада Рено.
Някой някъде пееше в синьо.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Leave a comment

Сън (Притча за дявола)

Сънувах, че някога (много отдавна)
бил Дяволът с кръв и със плът.
Душата си щедро на други раздавал
и сторвал на мравката път.
Презирал парите, раздал си имота
на други (по-бедни) души
и слагал хранилки за горски животни,
лекувал ранени сърни…
На бледен аскет благонравен приличал.
Сърцето му – истински дар!
Подавал си всяка страна за плесница,
умирал си той за шамар…
Веднъж, уморен от последното дело,
белязано с честност и жар,
той спрял във порутено мъничко село
и влязъл във селския бар.
Във бара, разбира се, имало само
пет-шест леконравни жени,
два-трима разбойника(леко пияни),
дузина велможи с пари…
Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно
и седнал на бара от чам.
Поискал си чаша вода (най-човешки)
и пийнал от нея без срам.
Понеже изглеждал щастлив и доволен
на фона на грозната нощ,
една проститутка любезно помолила
да бъде със нея за грош.
“Аз нямам грошове. Душа имам само –
голяма и гола душа” –
отвърнал й Дяволът благо през рамо…
Хем благо, хем с малко тъга…
“Раздавам се щедро – на всички, навсякъде,
а после се чувствам богат.
И нищо, че ходя със кръпки по лактите!
Обича ме целият Свят.
А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш!
Защо се продаваш така?”…
Погледнала тя изпод тънките вежди,
отвърнала – “Нямам душа!”.
И Дяволът млъкнал, и шумно преглътнал
последната глътка вода.
Излязъл след туй, но се върнал от пътя
и тихо й казал – “Ела!”…

Събудих се. Стана ми много студено.
И тъжно… Какъв странен сън!
Живее ли мъничко дяволче в мене?!
Кикоти се вятърът вън…

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Цената

Живеем порядъчно. Плащаме сметките.
В събота сутрин пием кафе.
Заедно. Бършем умора в салфетките
и се надлъгваме, че сме добре.
Ситни дантели покрай ъглите
на потъмнелите ни очи.
Имаме тръни наболи в душите.
Ех… Емигранти… Навън пак ръми.
Пием кафето и някак си бързаме.
Нервни, припряни… Кой знае защо.
Никой не пуши. Езиците – вързани.
Малко етническо общество.
Като роднини сме. Не се обичаме,
но сме си близки… Самотни души.
Уж сме различни, а си приличаме.
Вън задължително тъжно ръми.
Ей ги децата ни – чуждоезични.
По им е лесно казват така.
Уж са си наши, а са различни.
С други очи възприемат света.
Събота сутрин… Кафето е рядко.
Бледо, размито “филтър кафе”…
Никой не ще да се връща обратно.
Навик… Живеем си тука добре.
Време е. Тръгваме. Леки прегръдки.
“Бай” за довиждане… Вънка ръми…
Бързо колите поемат по пътя.
И до дома все така ни боли.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Letter To Prince Charming

Letter

To: Prince Charming
From: The Sleeping Beauty

Prince,

Because I don’t live in a fairytale,
But in the ugly image of Reality.
Because your horse’s hoofs are damaged,
And I got tired of pretending to be sleeping,
Because you kissed all the beauties,
That you met on your way,
(and on the highways)
Because… even asleep I’m not dumb.

So, Prince,

there is no point of you arriving.
I married the brother of the farrier,
He is a blacksmith. Of happiness. Not a puff.
And he does not communicate with other fairytales.
Don’t even think of sharpening you sword.
He’s a blacksmith and he is a tough one.
The fairytale ended a long time ago.
For you – I don’t give a rat’s ass anymore.

Sincerely,

The Sleeping Beauty

Posted in Uncategorized | Leave a comment

тя

тя се събужда преди часовника да звънне
котката драска по вратата
мяу
мяу
което на котешки език е нещо от рода на
нахрани ме
храната за котки е суха и мирише на снакс
докато котката се храни
тя има чувството че някой яде орехи
с черупките
прави си кафе без захар и го пие без да седне
горещият душ измива сънищата й
попарва ги заедно с надеждата
че този ден ще е особен
изобщо не подозира че денят ще е особен
за котката
съседският котарак най-накрая
ще я прeлъсти
тя не закусва
преди години една позната
и беше казала
че е здравословно
никаква храна до четири след обяд
не си спомня името на жената
не бяха приятелки
и затова не знае за анорексията й
пали цигара и вдишва с удоволствие
няма много такива
само комерсиалните ласки на котката
и цигарите
понякога и бяло вино
в сряда
тогава й плащат
тя е счетоводител парт тайм
не е зле
цифри
тя обича цифрите и парите
пести от храна
не котешка
и от други превземки
всъщност тя не докосва парите
те се трупат в сметката й
някой ден
когато се натрупат достатъчно
ще си купи ферма
с животни и с зеленчукова градина
ще гледа котки и те ще я надживеят
тя не обича да убива и е вегетарианка
не изповядва никаква религия
но често се взира в луната
страхува се от огън
тя не е девствена и не е стара
няма желание да се обвързва
но иска да й се случи нещо
по-особено
тя не плаче
сълзите я отбягват
понякога се смее
и тогава момчето от съседното бюро
отмества погледа си от компютъра
тя е красива и знае.

Posted in Uncategorized | 2 Comments

Не позволявай

Не позволявай на омразата да те разнищи
и да остане само спомен от душата ти.
Не позволявай да те мачка НИЩОТО.
Бъди висок и горд, приятелю.

Не позволявай мъката да те направи
развалина, да те порути до основи.
Тури й пепел на тъгата. Не забравяй,
че принципите често са окови.

Не позволявай на врага да те познава,
не позволявай също на съюзника.
И научи ръката си да дава,
преди да вземе. Не презирай чуждите,
а само ги отдалечавай. Внимателно…
Оставяй си пространство.
Не позволявай да си слаб, приятелю,
дори, когато си във странство.
Храни се само със храни отбрани
и пий отбрани питиета.
Недей препива и не се прехранвай,
поддържай си ума с диета.

Не позволявай на омразата да те погуби.
Защото само ти си ми останал,
Човеко в мен. Ръцете стават груби,
краката ти са целите във рани…
Не позволявай…
Трябва да останеш.

Posted in Uncategorized | Leave a comment